Размисли без страсти

Icon

Личният блог на BWM274

Поддържане на една ОС

Авторът е Tragedy,а темата е от SoftVisia . Споделям същото мнение,така,че все едно го четете писано от мен🙂.Не е копирано изцяло,а само някои(повечето и по-важни) части и разяснения.Мисля,че е нужно да си го имаме впредвид.
Аааа, модата. Почти всички обичат да са модерни, да са в крак с това, което се счита за готино. М’дааа. Модерно е да се плюе по Windows. Модерно е да се правят какви ли не оптимизации и да се ползват най-различни „оптимизиращи“ програми. Аз не съм модерен, но затова пък Windows-ът ми работи. Зная, че плюенето по Windows почти осмисля живота на някои хора, но аз не съм от тях. Осъзнавам и че следващите думи могат да дойдат като в шок за много хора, но ще си позволя да ги шокирам: Windows може да е и стабилна платформа. Не, не се шегувам. Разбира се нямам намерение да го възвеличавам като операционна система и напълно осъзнавам, че си има доста бъгове и проблеми. Това си е факт. Факт е обаче и това, че той може да е стабилна и надеждна операционна система. Повтарям: напълно сериозен съм.

Къде се корени проблемът?
Windows е операционна система, която е разработена с идеята да се ползва в сигурна среда. Това води и до занижени защитни механизми спрямо други операционни системи, което води и до някои проблеми.
Windows работи. Да, след инсталация той си работи много добре. Windows обаче не е виновен за всевъзможния софтуер, който ще бъде инсталиран след това. Microsoft, колкото и да имат грехове спрямо потребителите си, не могат да направят операционната система съвместима с всички драйвери и програми, които съществуват. Windows бива критикуван така, сякаш той трябва да се нагажда към всеки драйвер и всяка програма, а не те към него. Windows не може да е виновен за това, че някой напушен програмист си е оставил ръцете, когато е писал дадена програма, или че някоя компания е пуснала драйвери, писани след едноседмичен запой с водка или уиски. Windows няма как да е съвместим с всичко. Просто не е възможно.
Последният и най-важният фактор е задклавиатурното устройство. Както се казва в „Законът на Мърфи“: „Можеш да направиш нещо глупакоустойчиво, но не можеш да го направиш наистина глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.“ Дори и да не е глупост, а любопитство или немърливост, е факт, че потребителят е виновен в над 90% от случаите за проблеми, които се приписват на операционната система.

В тази тема ще се опитам да разсея някои от митовете и легендите, които са обгърнали Windows и поддръжката му, както и да дам някои съвети за избягване на проблеми, с надеждата, че това ще доведе до по-дълголетна работа на вашия любим Windows XP.

*****

Кратко отклонение: Windows се произнася „уиндоус“. В думичката няма буква „л“, така че варианти от рода на „линдоус“, „уиндолс“ и „линдолс“ не са верни. Пиша това, за да са наясно хората, които пишат както им дойде. Зная, че повечето българи ги мързи да гледат, но замяната на една (или две) буква с друга все пак не изисква някакви непосилни усилия.

Всеки трябва да има инсталационен диск на Windows
Златно правило: всеки трябва да има инсталационен диск на Windows-а, с който работи. Прекалено често се срещат потребители, на които някой им е преинсталирал Windows-а и е „офейкал“. Първоначално може всичко да изглежда наред, но когато обаче инсталационният диск потрябва, става сложно. По принцип този диск е нужен рядко, но пък за сметка на това е от критично значение, когато потрябва. Понеже никога не се знае кога ще е нужен, е добре да имате винаги инсталацията подръка. Да имате image на Acronis True Image/Norton Ghost е добра идея, но това не елиминира нуждата от инсталационен диск. Да имате ISO на инсталация на Windows е по-добре от нищо, но това също не заменя наличието на физическия носител с операционната система. Отново: имайте винаги инсталацията на текущото ви копие на Windows някъде на диск.

Избягвайте инсталацията на самоделки
В момента самоделките са на мода. Доста потребители обичат да си инсталират Windows-и с вградени всякакви глупости вътре. Не че на теория една такава самоделка не може да работи добре, но това е почти невъзможно. Не се знае какви драйвери са вградени в инсталацията и не се знае къде още е бърникано по Windows-а. А освен това вградените програми и драйвери се обновяват и на практика вграждането на такива се обезсмисля. В такива самоделки няма нищо, което да не можете да си направите сами, стига да го поискате и да се постараете мъничко.

Избягвайте да кастрите Windows
Помествам този абзац тук, защото той спада леко към самоделките, които са толкова модерни напоследък. Не вършете глупости и не се чудете какво от Windows да премахнете, било то след инсталация или кастрене на самата инсталация (в опит за създаване на самоделка). Има хора, обсебени от ползване или създаване на оглозгани до кокал Windows-и. Това е глупост и половина. При кастренето на различни услуги и функции, които не ползвате, не получавате повишаване на производителността. Защо? Ами, защото Windows не е глупав и не зарежда в паметта си всичко, което се намира в C:\WINDOWS папката и подпапките й. Зареждат се само файловете, които се използват и от които има нужда. Евентуалните окастрени от вас обекти биха били неизползваемите, които в действителност пак нямаше да бъдат заредени така или иначе. Така че няма как да спечелите производителност. За да е по-прегледно, ето нещо като обобщение:
какво действително печелите от кастренето: свободно място на твърдия диск, което най-вероятно ще варира от не особено много до нищожно малко, което пък сравнено с днешните размери на твърдите дискове е просто смешно;
какво губите от кастренето: съвместимост и нормална работа на системата, ако на някоя програма или някой процес не им хрумне да си потърсят окастрения от вас компонент и след като не го открият да се нацупят, а вие да се чудите кой ви е бил по главата да кастрите. Да не говорим, че така се премахват и понякога ценни драйвери.
Така че не кастрете и стойте настрана от боклуци като nLite.
Въпреки че би трябвало да е ясно, все има неразбрали, така че ще поясня изрично: тук не става въпрос за спиране на услуги и функции. Спирането на такива неща на вече инсталиран Windows е нещо съвсем различно и дори може да повлияе благоприятно, ако се прави както трябва. Едно е да се спрат услуги и функции, които да можете по всяко време да си активирате обратно (или дори дадения процес да, на когото са нужни, да си ги активира сам), а съвсем друго е да ги разкарате и да се чудите после как да ги добавяте обратно.
Вие, като потребители, трябва да сте в пъти по-загрижени какво инсталирате като драйвери и програми, отколкото да се чудите какво да окастрите. А и то кастренето е строго индивидуално, защото това, което на вас не ви трябва, на някой друг може пък и да потрябва. Никога не се знае. Все пак затова и Windows не е окастрен по подразбиране.

Инсталирайте Windows на самостоятелен дял
Златно правило е твърдият диск да е разделен на минимум 2 дяла – един за операционната система с драйвери и програми и вторият – за всичко останало. Така, ако се наложи преинсталация с форматиране, ще се затрие информацията само на системния дял, а данните на останалите дялове ще се запазят. Разбира се може и на повече от 2 дяла, но и много дялове също не е желателно. Оптимална бройка е между 2 и 4.

Избягвайте да инсталирате две операционни системи
Ако знаете какво правите и/или ви се рискува, можете да се пробвате да наблъскате 2 операционни системи на един компютър, но ако държите на стабилност и/или не сте навътре с компютрите, по-добре не се занимавайте. Хванете любопитството си за гушата с едната ръка и, държейки пистолета с дясната, го застреляйте от упор. Ако ви се наложи да оправяте каша с повече от една операционни системи, ще разберете за какво говоря.

Използвайте NTFS файловата система за дяловете си
Да, FAT32 може да е малко по-бърза на малки дялове, но с капацитетите на съвременните твърди дискове това и без това дребно предимство се изпарява яко дим. Предимства:
– NTFS е по-бърза на по-големи дялове; колкото по-голям е даден дял, толкова по-ефективна е NTFS на него;
– NTFS поддържа файлове с размер над 4GB, докато FAT е ограничена в това отношение;
– NTFS се фрагментира по-трудно и по-малко от FAT файловите системи;
– NTFS предлага по-ефективно оползотворяване на пространството на твърдия диск, благодарение на по-малкия размер на клъстера, който поддържа;
– NTFS предлага дискови квоти – регулация на пространството за всеки потребител;
– NTFS е по-стабилна и издръжлива на сривове;
– NTFS предлага повече сигурност, като ви позволява да задавате ограничения на определени потребители до папки или файлове; това може да е и нож с две остриета, ако не се внимава, но в способни ръце това е изключително ценна функционалност.
Това са основните предимства на NTFS. Не са МНОГО като бройка, но дори някои от тях са повече от достатъчни, за да преминете нa/ползвате NTFS.

По принцип по-добрият начин да ползвате NTFS е да форматирате дяла в тази файлова система. Ако имате възможност, направете го. Има и възможност за конвертиране от FAT/FAT32 в NTFS, но това е по-лошият вариант. Конвертирането има два недостатъка пред форматирането. Ето ги и тях:
1) NTFS файловата система използва MFT файл (Master File Table) за всеки дял, в който се складира информация за всеки един файл и директория на въпросния дял. Ако файлът е достатъчно малък, той дори се помества вътре. MFT е от критична важност за бързодействието. Понеже при форматарането на даден дял цялата информация на него се изтрива и той остава празен, тогава мястото, което се запазва за MFT е на най-оптималното място и всичко е наред. Ако конвертирате обаче, особено ако е по-пълен дял, то тогава този MFT файл ще трябва да се разположи където има свободно място в момента и най-вероятно ще е в непоследователни сектори (ще е нацепен по целия хард), а това ще навреди на производителността на дяла.
2) NTFS поддържа по-малък размер на клъстерите, което прави тази файлова система по-добре оползотворяваща наличното дисково пространство. FAT файловите системи не поддържат малките клъстери на NTFS. При нормално форматиране в NTFS ще се зададе размер на клъстърите в зависимост от размера на дяла, който почти винаги е 4KB. По принцип и за двете файлови системи се спазва правилото, че всеки файл започва от свой си клъстър, дори и файлът преди него да не е заел целия си клъстер или да е заел един цял клъстър и част от втори. При конвертирането, поради различията в размерите на клъстърите, може да се окаже, че има файлове, който ще трябва да започнат от клъстъра на друг файл – т.е. данните не са подредени така, че като им се наложи новия размер на клъстърите, те си паснат точно с него (неприравнени са). Операционната система няма да премести файлове, а принудително ще се наложи да прибегне до най-малкия размер на клъстърите – 512 байта, за да е сигурна, че всички файлове ще са правилно разположени по мрежата от клъстъри. Това обаче ще повлияе на производителността на дяла, а това разбира се е нежелателно.

И все пак и за двата проблема си има решения:
1) един добър дефрагментатор с offline/boot дефрагментация ще събере разпилените части на MFT и ще го измести на най-доброто място. За момента най-добрата програма за целта е PerfectDisk. Diskeeper мисля, че също може, но PerfectDisk е определено по-добра в това отношение. Повечето от другите дефрагментатори или не могат да дефрагментират MFT, или offline дефрагментацията им е доста калпава, или въобще нямат такава функция.
2) размерът на клъстърите може да се промени после ръчно, но ще е нужна отделна програма. Partition Magic е много добра за целта. Освен това тази операция отнема време, защото цялата информация на дяла трябва да се пренареди. Друг недостатък на метода е, че е възможно да се получи инцидент и да се окажете с изгубена информация. Не че и тогава не може да се възстанови доста от нея, но вече нещата стават излишно и много усложнени. По принцип Partition Magic е доста стабилна програма и евентуалните проблеми са причинени обикновено от хардуерни неизправности или „премигвания“ на тока. Шансовете да се случи инцидент не са големи, но ако имате ценна информация на дяла, дори и минималният риск си остава риск и не бива да се поема. Това се решава със създаване на копие на информацията от дяла, на който ще се променя размера на клъстърите.

Както виждате, макар и да има решения на първите два проблема, те също не са идеални и също включват рискове и изискват време. Това прави конвертирането в NTFS непрепоръчително пред форматирането. И все пак, ако наистина ви се налага и нямате друг избор, конвертирайте, просто имате предвид недостатъците и мислете евентуално за отстраняването им.

Самото конвертиране става от командния ред (Start -> Run -> пишете cmd -> OK). В отворилия се прозорец пишете:

convert x: /fs:ntfs

където x е буквата на дяла, който искате да конвертирате. Ако има нужда от рестарт, ще ви се поиска такъв, за да се извърши конвертирането. Иначе ще се извърши веднага. Възможно е да се наложи да въведете името на дяла (volume name) преди конвертирането.
Данните ви се запазват.

Следете за свободното място на системния дял
Това не е нещо фатално, но може да е досадно. Има програми или процеси, които могат да се нуждаят от повечко свободно място на системния дял и би било малко кофти, ако мястото е недостатъчно. В някои случаи това може да забави или възпрепятства работата ви с дадена програма. Препоръчително е винаги да имате един здравословен минимум от свободно място на системния дял. Добър ориентир е между 1 и 2 гигабайта. Разбира се и повече също не вреди. Ако работите по-интензивно с компютъра и може да си позволите да имате някой-друг свободен гигабайт на системния дял (не сте притиснати откъм място), то оставате около 2 и повече гигабайта. Ако компютърът не се използва за нищо по-специално и не особено интензивно, и около 1 гигабайт най-вероятно ще е достатъчен. Важно е да се отбележи това, защото MFT файлът също изисква място. По принцип операционната система си резервира място на всеки дял за въпросния MFT файл и по това пространство записва информация само ако всичкото останало налично пространство е запълнено. Както вече казах MFT трябва да е оптимизиран, за да работи системата пъргаво. Когато в мястото за MFT се запишат файлове, те пречат за разширяването на MFT и така спъват работата на компютъра. Дори и след освобождаване на място (чрез изтриване на файлове), освободеното пространство няма да е последователно и ако MFT се разшири, ще се наложи неговите данни да се запишат в някой по-далечен сектор. Това не е фатално, защото има дефрагментатори като PerfectDisk и Diskeeper, които дефрагментират MFT, но все пак е досадно, защото забавя работата и се налага да се прибягва до някоя от гореспоменатите програми.
По принцип операционната система си следи за текущото пространство, но алармира на по-ниски стойности, така че ви известява, когато е вече критично. Затова следете лично.

Внимавайте какви драйвери инсталирате
Това е доста относителен съвет. Няма как да се определи кои драйвери са най-добри, защото такива няма. Общото правило е, че най-новите драйвери трябва да са най-добри, но за жалост това не е така при всички компоненти. Понякога се случва така, че най-новите драйвери са проблемни и трябва да се върне по-стара версия, така че е трудно да се даде съвет в случая. Това, което винаги е важно да се спазва, е при смяна на драйверите за даден компонент или при премахването им (в случай на смяна на самия компонент например) драйверите да бъдат деинсталирани както трябва и след тях да бъде почистено с Driver Cleaner, ако програмата поддържа чистене на въпросния драйвер. Това не е задължително, но е много желателно, защото така шансът да се получи някаква каша с файловете и редовете в регистратурата между старите и новите драйвери намалява драстично. Друг ценен съвет е да се инсталират сертифицирани от Microsoft драйвери. Това са драйвери с „WHQL“ в името си. WHQL е съкращение от Windows Hardware Quality Labs. Задачата на пичовете там е да тестват изпратените им драйвери доколко са стабилни и съвместими с операционната система. WHQL сертифициран драйвер означава, че е тестван и е максимално стабилен и надежден. Такива драйвери са за препоръчване пред другите. Това обаче не означава, че сертифицираните драйвери са 100% стабилни, защото 100% стабилни и сигурни неща няма, но все пак е добър ориентир за качество. Разбира се това не означава и, че НЕсертифицираните драйвери са нестабилни и ненадеждни. Много драйвери са си доста добри, но нямат сертификат, защото това струва пари, а по-малките фирми не могат да си позволят да сертифицират всички или дори един драйвер.
Това се отнася и за програми, които инсталират свои драйвери. Те обикновено изискват рестарт на системата. Това обаче не означава, че всяка програма, която изисква рестарт, инсталира драйвер. Перфектни примери за програми, които инсталират драйвери, са програмите, емулиращи оптични устройства: DAEMON Tools, Alcohol и Virtual CloneDrive. Последната използва собствен драйвер, който като че ли е по-малко проблемен, но първите две ползват SPTD драйвера, разработен от DuplexSecure. Това им дава по-добри емулационни възможности, но пък това се компенсира от по-калпавия драйвер. SPTD е бил и все още е причина за проблеми при четене и/или запис на оптични носители, както и забавяния при стартиране на системата. Това не значи, че драйверът е под всякаква критика, напротив, в повечето случаи работи що-годе прилично, но си има своите проблеми, които не са толкова малко, колкото ми се иске, така че имайте едно на ум.
Друга програма с малко или много бъгав драйвер, което я прави потенциално проблематична, е Hamachi. Причинявала ми е сини екрани поради неъсвместимост с други програми, които са искали достъп до интернет. Отделен е въпросът, че самата програма отдавна не е това, което беше, но това е тема на друг разговор.
Има и други програми, които инсталират драйвери, но за жалост няма начин да изброя всички, защото те не са 2-3. Освен това е трудно за неопитния потребител да прецени дали дадена програма инсталира свой драйвер, но все пак е редно да го спомена.

Неслучайно наблягам на драйверите толкова. В Windows има два режима работа – потребителски режим (user mode) и системен режим (kernel mode). Изпълнимият код на потребителските приложения се изпълнява в потребителския режим, докато кодът на операционната система, в което число са и драйверите, се изпълнява в системен режим. При системния режим на дадения код се дава достъп до цялата памет, както и доста по-висок приоритет на изпълнение. По-ниският приоритет на обикновените приложения се подсигурява, че те няма да дестабилизират системата и да причинят нежелани последствия. Образно казно – тези приложения се държат по-изкъсо, ако може така да се опише. Когато даден код заяви, че трябва да бъде изпълнен в системен режим, му се дават съответните правомощия, но ако това е зловреден код или е просто недобре написан такъв, може да създаде сериозни проблеми, защото както вече казах има достъп до цялата памет и на практика няма кой да го спре.
Например, ако некадърно написан драйвер започне да резервира памет за себе си както си поиска, се наблюдава т.нар. kernel memory leak, при който даденият драйвер запълва всичката налична системна памет и работещите в момента приложения (или новостартираните) започват да връщат различни грешки и не работят стабилно/въобще (или отказват да стартират). В някои случаи системата дори порядъчно си забива на любимия на всички ни син екран.

Внимвайте по време на инсталацията на различни програми
Доста програми инсталират различни ленти с инструменти (toolbars) в Internet Explorer, променят стартовата страница на браузъра, променят търсачката му по подразбиране, добавят икони на най-различни места и т.н. Т.е. позволяват си доста своеволия. Избягвайте да кликате бутона Next като откачени, а се оглеждайте какви опции ви се предлагат по време на инсталацията. Не винаги можете да знаете какво да промените, да не инсталирате (от страницата за избор на компоненти) и т.н., но все на някои инсталации ще ви е ясно кое какво е и дали го искате или не. Не давайте шанс на нахални и скапани програми да ви правят мръсно, защото ви домързяло по време на инсталацията.

Не инсталирайте съмнителни за вас програми директно
Ако се притеснявате за работоспособността на системата си и не се доверявате лесно, можете да си инсталирате програма за виртуални машини и да си създадете такава с желана от вас операционна система, която да ползвате като тестова среда да инсталирате и тествате различни настройки, програми и т.н. и ако всичко е наред, тогава да ги пренесете и на истинския компютър. Безплатни програми за такива цели са Virtual PC (на Microsoft) и VirtualBox (на InnoTek). В тази тема съм направил сравнение между двете, но имайте предвид, че тестваната версия на VirtualBox там е доста по-стара и нещата сега може да са променени към по-добро. Т.е. би трябвало да са, но с немският софтуер никога нищо не се знае.

Деинсталирайте софтуера си както трябва
Програмите, които имат инсталация, имат и деинсталация, която се намира в Add or remove programs (Добавяне и премахване на програми) в контролния панел на Windows XP и Programs and Features -> Uninstall or change a program (пак в контролния панел) при Windows Vista. При някои програми не е фатално дали ще бъдат деинсталирани или изтрити по селски, за други обаче това е доста важно, така че не правете цигански работи и процедирайте както трябва. Ако се трият, после може да има проблеми с повторната им инсталация, инсталацията на други подобни програми или сериозни проблеми с операционната система. Зависи каква и коя точно програма не сте деинсталирали както трябва.
Всичко, което се отнася за програмите, се отнася и за драйверите, с допълнението, че е много желателно след деинсталацията на даден(и) драйвер(и) да се почиства с Driver Cleaner както е описано в тази тема.

Не инсталирайте повече от една резидентна антивирусна и защитна стена
Инсталацията на повече от една антивирусни, защитни стени или антишпионски в най-добрия случай просто забавя системата ви, все пак имате две програми, които да изпълняват едно и също. Това е, ако сте големи късметлии. Ако не сте, можете да си приватизирате тетрадка и да си записвате аномалиите, които ще започнат да се случват с компютъра ви. Какъв е проблемът? Ами, нека го илюстрирам. Намерете две прекрасни и ухилени циганчета (или пък гладни кучета), хвърлете им хубава и сочна пилешка пържола и после се опитайте да си я вземете обратно. Нещо подобно се случва и в операционната система, ако имате повече от една резидентни антивирусни или защитни стени. Можете да имате и 10 антивурсни или антишпионски за ръчно сканиране, но защитата в реално време трябва да е само една. Инсталацията на резидентни антивирусна и антишпионска защити е малко по-либерално, защото функциите на програмите не се припокриват толкова и шансът за конфликт намалява, но все пак си крие рисковете.

Внимавайте с обновленията на операционната система
Тук също е малко относителна ситуацията. На хартия обновленията/ъпдейтите/пачовете/кръпките (наричайте ги както пожелаете) са нещо много полезно и необходимо. На практика обаче не винаги е така. Обикновено те насочени към определени дупки/пролуки в сигурността на операционната система, а не точно към стабилността. Това обаче не значи, че не могат да повлияят и на нея, било то позитивно или негативно. За жалост по-често негативно, отколкото позитивно. По принцип болшинството ъпдейти са си наред, но е възможно да има някои, които да дестабилизират операционната система.
Това не го пиша, за да спрете да ползвате/инсталирате ъпдейти (те си остават важни), а за да имате едно на ум, когато ги инсталирате и евентуално да локализирате даден проблем успешно, ако се дължи на някой ъпдейт.

Сваляйте обновленията за операционната система от надеждни източници
Този съвет е подобен на предния, но не е идентичен. Избягвайте да сваляте обновления за Windows от сайт, различен от сайта на Microsoft. Не се знае дали не са модифицирани или заразени с нещо. Тук е редно да обърна внимание, че ако даден сайт предлага линк към ъпдейт и той се намира на сайта на Microsoft, то тогава всичко е наред. Важното е самият файл, който сваляте, да се сваля от официалния сайт. Освен това не се доверявайте сляпо на пакети с ъпдейти, като AutoPatcher и подобни. Това не значи, че са задължително вредни, но подхождайте с едно на ум – дори и да пише кои обновления са включени, все пак не се знае какво друго е пипано.
Накратко: надеждните методи за обновление на системата са автоматичните ъпдейти (auto update), ръчното сканиране за ъпдейти (windows update) и ръчното сваляне на ъпдейтите като самостоятелни файлове (exe) от сайта на Microsoft и инсталирането им. Всички останали методи крият (малко или много) рискове.

Избягвайте да оптимизирате, освен ако не знаете какво правите
Оптимизациите могат да повлияят както положително, така и отрицателно на системата ви. Накратко, оптимизацията включва изключване на ненужни услуги, спиране на ненужни функции и проямна в настройките на операционната система по един или друг начин. Има някои настройки, които винаги имат положителен ефект, но те не са много на брой. Повечето могат да повлияят положително на производителността в определени ситуации, но да имат обратния ефект в други. Или, ако не влошават производителността, то ограничават функционалността на операционната система. Преди да оптимизирате каквото и да боло, се уверете, че евентуалните действия от ваша страна няма да повлияят зле на системата или че ще можете да върнете системата в предишно състояние по някакъв начин, удобен и познат за вас.

Във връзка с предния абзац: не чистете C:\WINDOWS\prefetch и не забранявайте pagefile-a
Помествам този абзац тук, защото точно преди малко писах за оптимизациите.
Спирам се на тези 2 оптимизации, защото са от по-известнтите и се срещат сравнително често, а са много погрешни.
Тук отново имаме ситуация, в която е редно да обясня как работи дадена функция, за да стане ясно защо „оптимизацията“ й влошава положението. Няма да навлизам в големи подробност.

Започвам с Prefetch.
Накратко, Prefetcher функцията следи зареждането както на стартиращите се с Windows процеси, така и на всяка програма, и изготвя списъци/карти с файловете и папките, които въпросните процеси и програми ползват при стартирането си (т.е. кои са нужните файлове на тези програми). После тези списъци се ползват от операционната система при зареждането й. Тогава, паралелно със зареждането на операционната система, се зареждат и файловете от тези т.нар. карти. Така, когато дойде време даденият процес да се стартира, нужните му файлове вече ще са заредени и той самият ще зареди по-бързо. Така се ускорява цялостното зареждане на системата. Допълнителното зареждане на тези файлове не бави системата, защото се извършва асинхронно – казано с по-прости думи използват се пролуките от свободно време на твърдия диск, докато зарежда основните файлове, за да зареди и тези допълнителните. Мога да го опиша с готвене на няколко гозби за някое събиране например. Готвачът не готви ястията едно след друго, чакайки да приключи напълно с първото, преди да премине към второто, а ги готви едновременно. Така запълва времето си по-ефективно и може да свърши повече работа за единица време.

Сега е ред на Pagefile-а.
Тук ще се опитам да го обясня с минимално количество термини, защото ако се започне, дори и с малко, един ще доведе до друг, после до друг и ще се напише нова статия. Затова ще карам накратко и с думи прости.
Забележка: pagefile-ът в Windows се нарича виртуална памет, което не е особено точно. На практика през очите на дадена програма ВСИЧКО е виртуална памет. Програмите не правят разлика между оперативна памет и pagefile. Pagefile-ът на практика е разширение на физическата (оперативната памет). Защо от Microsoft са решили да го кръстят точно „виртуална памет“, при положение, че е объркващо, е тема на друг разговор. Така че не бъркайте истинската виртуална памет с pagefile-а, на който му е лепнато това име.
Спрямо RAM паметта пространството на твърдия диск е по-скоро неограничено. Там могат да се складират доста повече страници информация, отколкото в RAM паметта. Ограничението е скоростта – твърдият диск е далеч по-бавен от RAM паметта. Затова той се използва за неизползвани в момента страници, докато RAM паметта се използва за реално нужните в момента страници, за да е всичко пъргаво. Когато забраните pagefile-а на твърдия диск всичките ненужни страници, които биха в нормална ситуация биха били пращани на твърдия диск, при изключен pagefile ще останат в RAM паметта и ще заемат излишно място. Място, което би било от полза на друга програма, която има нужда от RAM.
Ще се опитам да го илюстрирам отново с бюрото и инструментите. Както си ползвате бюрото за най-важните инструменти, а шкафа за по-рядко използваните, изведнъж някой ви изтърсва, че повече нямате право на шкаф. Нямате друг избор, освен да извадите всичко от шкафа и да си го пльоснете на бюрото. Да, до тези чаркалаци ще имате бърз достъп, но той не ви е толкова нужен по принцип. След като нямате шкаф, всичките ненужни инструменти се трупат по бюрото. Така мястото по него намалява значително по-бързо и когато се наложи да добавите отнякъде нов инструмент или да започнете работа по нов проект, се оказва, че нямате място и не можете да си свършите работата.
Да не говорим, че някои програми се оплакват директно при липсата на pagefile. Всъщност може и да има полза от изключването на pagefile-a, но това е в около 1-2% от случаите. За целта трябва да имате наистина доста RAM памет и да сте 110% сигурни, че каквото и да правите, няма да се наложи да използвате тежки програми, за да е предостатъчна RAM паметта, за да приюти както нейните си страници, така и страниците на pagefile-a. Това би означавало, че за да е ефективна тази тактика, трябва да ползвате много малко програми и то леки – т.е. да забравите всичко по-тежко, което на практика е невъзможно. Каква е ползата от малко ускорение при работата с компютъра, ако ще можете да използвате ефективно една шепа програмки.
Така че си направете услуга и не закачайте pagefile-a.

Не използвайте оптимизатори/чистачи на RAM памет
Преди да обясня защо тези програми са вредни за здравето на любимата ви щайга за домати, е редно да кажа 2-3 думи за устройството на паметта в Windows. Всъщност 2-3 думи май няма да са достатъчни, ще се наложи да драсна малко повече. Та… Windows използва виртуална памет, която се съдържа както в оперативната памет (RAM), така и на твърдия диск (pagefile). Всяка стартирана програма вижда чисто и просто виртуалната памет и си няма на представа кое къде се намира – дали е в RAM паметта или в pagefile-a на твърдия диск. Windows опростява нещата за програмите, като им предлага виртуална памет, а той си се занимава да разпределя кое отива в RAM и кое – в pagefile-a. Когато дадена програма направи заявка към виртуалната памет, дадената страница (страница в случая = блок от няколко килобайта памет) се премества в RAM паметта, ако вече не е там. Когато има нужда от свободна RAM памет, страниците от нея се преместват в pagefile-a на твърдия диск. Windows се стреми да държи по-често използваните страници в RAM паметта, а по-рядко използваните – в pagefile-а на твърдия диск.
„Оптимизаторите/чистачите“ на RAM памет просто принуждават Windows да премести максимален брой страници в pagefile-a. Това обаче не намалява цялата използвана виртуална памет. Просто вместо да е разпределена (примерно) 40:60 (RAM:pagefile), вече става 10:90 или 5:95. Когато обаче някоя програма, чийто страници сме наблъскали в pagefile-a на твърдия диск, си поиска достъп отново до страниците, Windows ще трябва отново да ги връща обратно в RAM паметта, което значи, че трябва да ги прочете от pagefile-a на твърдия диск, което пък бави процеса. Така отваряте допълнителна работа на операционната система. От принудителното освобождаване на RAM може и да има полза, ако веднага след „почистването“ стартирате някоя програма. Тя може и да зареди мааалко по-бързо, защото вече ще има освободени страници в RAM-а и няма да има нужда Windows да ги освобождава. Спечелените (в най-добрия случай) секунди всъщност не са спечелени, защото така или иначе сте преминали през процеса на прехвърляне на страници от RAM паметта в pagefile-a на твърдия диск. Дали това е станало, когато Windows е преценил, че е трябвало да стане, или е станало принудително, той процесът е един и същ. Дори и да приемем, че все пак се печелят някакви си там секунди, те пак са пренебрежимо малко предимство спрямо загубите от време, които операционната система ще прекара във връщане на страници от твърдия диск в RAM паметта.
Понеже предполагам, че може да е малко абстрактно, ще жертвам още място и време, за да го илюстрирам. Представете си бюро, на което работите. Чекмеджетата и рафтчетата по бюрото символизират RAM паметта – нещата там са наблизо и подръка. Имате и един шкаф (pagefile-a на твърдия диск), в който държите по-рядко използваните джаджи, за да не ви се пречкат, докато творите поредния си шедьовър. Поддържате си добър баланс – когато нещо ви потрябва и виждате, че ще ви е нужно по-често си го вадите на бюрото, а когато усетите, че даден инструмент няма да ви трябва за известно време, го прибирате в шкафа. Изведнъж се пръква някой спец (въпросния оптимизатор на RAM), който си мисли, че познава нуждите ви по-добре от самия вас и ви нарежда да си почистите бюрото максимално (освобождаване на RAM). Вие наблъсквате почти всичко в шкафа. Ако веднага трябва да започнете работа по нов проект, може и да е малко по-бързо, защото бюрото ви вече е почистено, но вие така или иначе щяхте да си го почистите при нужда. Сега обаче изведнъж ви трябват някои/доста от инструментите в шкафа, така че хайде отново местене. Да го пита човек онзи „спец“ защо е било нужно да се прибира всичко, при положение, че пак ще трябва да се вади. Хайде сега си представете, че ви накара отново да почистите бюрото си (все едно потребителят пак реши да освобождава RAM) – хайде пак местене на инструменти напред-назад. Сами си преценете дали цялото разнасяне на инструменти ще ви помогне или навреди да си свършите работата.
Разбира се после се пръкват изказвания от рода на „баси, аз му освобождавам RAM, а тоя смотания Windows все не върви добре“. Ам’чи как да върви както трябва? То с такива приятели (подобни програми), никоя операционна система няма нужда от врагове. А за такива програми дори и пари се искат. Всъщност парите, които бихте дали за такива програми (абстрахираме се от факта, че става въпрос за българи, които в болшинството си не биха си купили софтуер, пък ако ще и 1 лев да струва), биха били по-добре оползотворени, ако ги ползвате вместо тоалетна хартия. Да, определено излиза скъпо бърсането, но това си остава далавера в сравнение с харченето на пари за разни там оптимизатори на RAM. Дори ще се осмеля да кажа, че е далавера и спрямо безплатните оптимизатори на RAM. :D

Избягвайте използването на шарени оптимизиращи програми
Лидерите в тази категория са System Mechanic и TuneUp Utilities. Това са програми, които правят пари от вятъра. Имат етикетчета с едни хубави ценички, а всъщност ползата от тях крайно съмнителна. Да не кажа, че дори вредят. Имат какви ли не инструменти за почистване, триене, оптимизиране и ускоряване вградени в тях, но всъщност нищо не е уникално. Всичко, което те правят, може да се постигне с безплатни и малки инструменти, а в много от случаите и с вградени в Windows програми. Също така повечето (да не кажа всички) настройки за оптимизация/ускорение можете да си въведете ръчно, има най-различни .reg файлчета из интернет, които правят точно това. На практика авторите на тези програми (и подобните им) просто са събрали на едно място най-различни настройки (които могат да се намерят безплатно на много места), направили са шарени интерфейси за прилагането им и за други инструментчета, които ги има безплатно из интернет или вградени в операционната система, измислили са гръмки и преувеличени имена и описания и са написали едни такива хубавки цифрички на етикетчето с ценичка. Да си скапе човек компютъра от неправилно прилагане на намерени настройки в интернет или от невнимание е едно, но да си го скапе и да си плати за това, е, това вече е идиотизъм.
Просто не само всичко може да се направи безплатно, но и далеч не всичко е полезно, както се мъчат да ни убедят авторите на подобни програми.

Не се занимавайте с деинсталатори
Положението при този тип програми е сходно като това при оптимизиращите програми. Авторите на тези програми правят пари от вятъра. Всъщност има общо взето 2 вида деинсталатори. Едните са тези, при които трябва да инсталирате дадената програма през самия деинсталатор, за да си запише той инсталацията на програмата какво точно прави, за да може да възстанови после системата както е била (пример за такъв деинсталатор е Total Uninstall). Другите са още по-мързеливи и са като обвивка на стандартния модул Add or remove programs. Такъв деинсталатор е например Your Uninstaller!. Проблемът при първите е, че не са толкова интелигентни, че да преценят дали част от това, което се инсталира не трябва после да си остане на компютъра и след премахването да се получи лека каша. Проблемът при вторите е, че не правят почти нищо допълнително. На практика те деинсталират посочената от вас програма с нейната си деинсталация, после сканират отгоре-отгоре регистратурата за някои безобидни редове, които по никакъв начин не пречат на операционната система и изтриват папката от Program Files, което можете и ръчно да си направите.
Не си струва да инсталирате някой деинсталатор за нещо, което вече си го имате и на практика върши същата работа. Ако деинсталацията на дадена програма е направена кадърно, то всичко ще е наред. Ако не е, то и деинсталатор няма да ви помогне. И в двата случая специализирани програми за деинсталация са излишни. Ако са безплатни, няма голям повод за негодувание, но да се искат суми от порядъка на $40-$50 за такива програми не е просто наглост (да счупиш нечий прозорец и да си поискаш камъка), а си е направо циганска работа.

Не се престаравайте в чистенето на регистратурата
Има потребители, които чистят реигстратурата едва ли не всеки ден и то често с няколко програми. Няма смисъл. Чистенето на регистрите на практика не води до ускорение на системата. На теория може и да има при стартирането на системата, но на практика няма как да се усети. Премахването на няколко байта или килобайта от твърдия диск няма как да ускорят зареждането с повече от части от секундата. Няколко килобайта в повече няма и как да се отразят пагубно на заеманата системна памет. Просто е смешно да се цепи косъма на две и да се хващаме за някакви байти и стотни. С това не искам да кажа, че чистенето на регистратурата е лошо нещо. Правилното чистене на регистратурата може да има само положителен ефект, бил той малък или незначителен. Това е и уловката обаче – правилното чистене. Това чистене трябва да е ръчно – да се отвори регистратурата и да се почиства ключ по ключ. Тук идват и двата фактора, които елиминират ръчното чистене: 1) нужни са солидни знания кое какво е, допълнителен процес ли е добавил ключа, може ли да се махне и т.н.; и 2) регистратурата е на практика необятна и ръчното чистене на практика е непосилно за което и да е човешко същество. Дори и даден потребител да има нужните знания, то вторият фактор си казва тежката дума. Затова се създават и програми за чистенето на регистрите. Те обаче не могат да бъдат „интелигентни“ и да почистят всичко излишно, без да направят поразия. Те са програмирани да премахват конкретни ключове или такива, които отговарят на дадени условия. Ако чистачката е твърде мекушава, няма да има реална полза от нея, защото ще премахва прекалено малко неща и времето, прекарано в сканиране, ще е повече от „загубата на производителност“ при непочистване. Ако програмата е твърде строга, може да премахне на практика използвани от други програми редове в регистратурата, но дори и тогава пак няма да е достатъчно, за да се усети прираст в производителността. Тук се промъква и трети факор – чистенето на възобновяващи се редове. М’да, доста чистачки на регистрите премахват редове, които операционната система така или иначе ще си създаде отново, така че премахването им е меко казано загуба на време. Така обаче се създава илюзия у потребителя, че програмата „чисти яко“, което понякога води и до плацебо (или пласибо) ефект – толкова им се иска на потребителите да повярват, че дадено нещо функционира, че въображението им започва да им прави номера и ги кара да усещат разлика.
Като обобщение до момента може да се каже, че нищожният или несъществуващият прираст в производителността не си струва риска да се премахне нещо, което може да навреди доста повече. Това си е прекрасно олицетворение на поговорката „да оставиш питомното, за да гониш дивото“.
Регистратурата може и обаче да се погледне от друга гледна точка, различна от тази на производителността. Понякога някои програми оставят следи там, които пречат на инсталацита или функционирането на някоя друга програма. Тогава едно почистване на регистрите с някоя програма може и да оправи проблема. Разбира се, ръчното чистене и в случая си остава за предпочитане, но отново е нужно познание от страна на потребителя, за да знае къде и какво да изтрие/промени. Т.е. в такъв случай чистенето се извършва, когато има съмнение, че ще помогне за решаване на проблем, а не през 5 мин/1 час/ден.
Ако толкова искате да чистите регистри, можете да си оставите една програма за целта, на която имате доверие, и да си я пускате веднъж месечно например. Но дори тогава имайте едно на ум.

Избягвайте да инсталирате програми, които сменят облика на операционната система
Програми за целта има не една или две, но основните са Windows Blinds, StyleXP и „любимата“ ми Vista Transformation Pack. Да, деца и не дотам деца, зная, че Vista изглежда готяно, но това са програми, които в най-добрия случай само ще забавят системата ви. В най-лошия,… ами,… как ви звучи преинсталация на Windows? Не ме разбирайте погрешно. Инсталацията на подобни програми не ви гарантира съсипване на операционната система, но е възможно да доведат до това. Проблемът им е, че бърникат доста надълбоко и са написани малко през пръсти, заменят важни файлове, които после нямат навика да възстановяват, и става една хубава каша. Освен това и не винаги се премахват както трябва и оставят след себе си бъркотия. Безспорен лидер в това отношение е Vista Transformation Pack. Това изчадие на ада е малко като брака – казвате „да“ и после си мислите „Боже, какво направих!“. Къснооооо.
Ако наистина цените стабилната и надеждна работа на компютъра си, не дърпайте дявола за опашката и не инсталирайте такива глупости на компютъра си. Ако толкова много искате да смените облика на Windows XP, просто му сменете темата. За целта използвайте Universal UXTheme Patcher, който ще „хакне“ uxtheme.dll и ще позволи да използвате и неоригинални майкрософтски теми. След това просто си намирате такива и си ги поставяте в папка \WINDOWS\Resources\Themes в тяхна си папка с име на файла-тема. След това ще се появят страницата Appearance (Облик) на Display Properties (Свойства на Дисплей) (десен клик върху десктопа -> Properties (Свойства). Ето шотче за илюстрация.

Не инсталирайте FlexType
Отделям специално внимание на това недоразумение, защото е пуснало дълбоки корени на много компютри. Цял свят ползва вградената поддръжка на езиците в Windows. Дори руснаците си я ползват. Само българите имаме „кирилизатор“. FlexType e вредна програма. Наглите и безочливи кретени от Datecs трябва да се линчуват публично, на живо по националните телевизии, за това им „творение“. FlexType съсипва кирилицата ви. Може да не изглежда така на пръв поглед, но на практика е така. Програмата заменя системни файлове със свои, които при деинсталация не възстановява; променя редове в регистратурата да сочат към нейните файлове; понякога възпрепятства нормалната работа на други програми. Как можете да разкарате тази гадина от компютъра си можете да прочетете тук. На практика FlexType има 2 „предимства“ пред оригиналната кирилица на Windows:
1) позволява да сменяте подредбата с доста различин комбинации от клавиши;
2) позволява да си настройвате цветовете на иконата за различните подредби.
Първото може да е и е нож с две остриета, защото макар да може да е удобно за някои да сменят подредбата само от Ctrl или Shift например, това не е удачно, защото тези клавиши са част от други клавишни комбинации и използването им би довело до постоянна смяна на езиците. Така че половината комбинации не би трябвало да се считат за реално използваеми.
Второто е от чисто козметично естество и няма никакво функционално предназначение, така че може да се пренебрегне.
Тези „предимства“ не могат и да сънуват да компенсират дори и 1/1000 от поразиите, причинени от FlexType. Има и едно нещо, което FlexType не може да прави, докато вградената кирилица го може: да запомня в кой прозорец коя подредба сте използвали. Можете например в Word да използвате немска подредба, в Skype – английска, а в Internet Explorer – българска. При смяна на активния прозорец Windows авотматично ще сменя и подредбата с последната използвана в този прозорец. Това е адски ценно в много ситуации.
Много хора в това положение питат „ми, тогава как да пиша на фонетика?“. Има си решение. Няма да се задълбочавам тук, защото вече е описано в тази тема.

Дефрагментирайте
Дотук споменах толкова неща, от които има малка или никаква полза, или дори вреда. Сега споменавам нещо, от което наистина има полза. Разбира се и тук нещата са относителни, но като цяло дефрагментирането е полезно нещо. Малко повече по въпроса, както и ръководство за работа с един от най-добрите дефрагментатори (PerfectDisk), има в тази тема. Тук също важи правилото да не се престаравате. Не че нещо може да се повреди, просто няма смисъл. Обикновено програмите за дефрагментация имат опции за анализ и преценка дали е нужна дефрагментация и евентуално каква, ако поддържат няколко вида. Тези анализи не са перфектни, но са достатъчно добри, за да им се доверите. От платените програми мога да препоръчам най-вече PerfectDisk, за която съм и дал линк. Други нелоши платени програми са UltimateDefrag и Diskeeper, с уточненеието, че последната има малко по-различно виждане за нещата и тя е по-ефективна, ако се използва по-често, докато другите обичат да работят по-бавно, но по-пълно, за да свършат максимално добра работа при едно стартиране. От безплатните можете да хвърлите око на JkDefrag, Auslogics Disk Defrag и комбинацията между Contig и Power Defragmenter. И трите са много опростени и ограничени откъм функции. JkDefrag въобще не се занимава да ви пита каквото и да било, а директно започва анализ и дефрагментация със стартирането си. Auslogics Disk Defrag и Power Defragmenter+Contig ви предлага възможността да си изберете дяла за дефрагментация и с това общо взето се изчерпват функциите им. И все пак за цената си ($0) вършат наистина много добра работа. Ако търсите просто по-добра и ефективна алтернатива на вградения дефрагментатор, то тези безплатни програми са чудесен избор.

Не се осланяйте на System Restore функцията
System Restore е нож с поне две остриета. Идеята не е толкова лоша – да се правят копия на важни файлове и регистратура, които да бъдат възстановени, когато потребителят желае. Проблемът в случая е, че System Restore наистина прави копия на малко файлове, които често не са достатъчни за пълноценно възстановяване и след извършването на такова често се оказва, че има останки от предишното състояние, което сте се опитали да избегнете, и сега е лека каша. Друг недостатък на System Restore е, че може да помогне (ако въобще помогне, де) само ако системата зарежда Windows нормално. Ако имате неработещ Windows, не можете да се доберете и до System Restore и така да се надявате на и без това неголемия шанс за успех. Трети проблем са различните зарази, които използват System Restore, за да си правят копия и когато вие възстановите някоя точка, хоп, появява се гадинка.
Лично аз напълно изключвам въпросната функция, защото ползвам един от описаните по-надолу методи на възстановяване и нямам нужда от System Restore. Ако все пак държите да я имате включена, то поне я оставете активна само за системния дял. Няма абсолютно никакъв смисъл да следи останалите дялове, на които няма да има на какво да прави копия.

Правете резервни копия (backup) на ценните си документи и данни
Никой не е застрахован срещу отказ на даден хардуер или някакъв софтуерен срив в системата, колкото и добре да се грижи за нея. При хардуера всеки компонент си има живот и дори да е чисто нов, има шанс да спре да работи, ако сте нацелили наистина калпава бройка. При софтуера също е възможен срив, независимо колко добре се грижите за Windows-а си, дължащ се на някаква гадинка, ъпдейт, некадърна програма и др. В такъв случай ще се радвате, че сте си направили резервни копия на важните неща, особено ако хард дискът се е предал в обятията на компютърния косач. Макар че при останалите случаи е въпрос на време и евентуално парични разходи отново да имате достъп до данните си, не пречи ги имате и на друго място. Може да потрябват в периода, в който нямате работещ компютър.

Ако имате възможност, ползвайте image recovery софтуер или instant recovery такъв
Това е доста полезно в случай на софтуерен срив. Ще дам бързи обяснения за двата типа възстановявания. Image Recovery е по-известен и има две доста популярни програми за него – Acronis True Image и Norton Ghost. При него се прави image файл/файл-образец/файл-копие/огледален файл (можете да го наричате както желаете) на избран от вас дял/дялове, от който можете да възстановявате информацията, когато пожелаете. Бърз пример: инсталирате си Windows, инсталирате нужните драйвери, инсталирате използваните от вас програми, настройвате си го да е готов за работа и му правите image. След това, ако възникне някакъв сериозен проблем, можете да възстановите от този image файл за няколко минути състоянието, в което сте запазили Windows-а. Е, ако Windows не може да се стартира, ще трябва да прибягвате до boot дискове на програмите и така да възстановявате image-а. Тук е малко неудобна ситуацията с Norton Ghost, който няма възможност да създава boot диск, защото самият оригинален диск на програмата е такъв. При Acronis True Image няма такива проблеми – програмата си има опция за създаване на boot флопи или диск. Това е и една от причините да ползвам Acronis True Image и да я препоръчвам пред Norton Ghost, макар че и втората също е добра програма. Ръководство за Norton Ghost можете да намерите в тази тема, а за Acronis True Image – в тази тема. Малко са поостарели и би било да се обновят, но и така също могат да са полезни и насочващи. Програмите може и да са се променили, но не е с много.
Другият метод за възстановяване е ISR (Instant System Recovery). Добра програма за целта е FirstDefense-ISR. Ако трябва да го опиша опростено и накратко, ще кажа, че това е кръстоска между горния метод и System Restore на Windows. При този метод програмата поставя свой boot loader преди зареждането на операционната система, който е наличен винаги при натискане на избран от вас клавиш. При натискане на въпросния клавиш се появява меню със създадените image-и на системния дял, които вие сте си направили. Просто избирате желания от вас и системата зарежда директно от него, т.е. става моментално. Затова се и нарича instant system recovery. Винаги можете да рестартирате и да си заредите друг image по всяко време. Наричам това кръстоска между image recovery метода и System Restore на Windows, защото има характерни черти и на двете. Прилича на System Restore като идея и като възможност да ви се дава възможност веднага да възстановите системата и ви се дава избор между различни снимки/точки на възстановяване. Прилича на Acronis True Image и Norton Ghost по това, че прави копия на целия системен дял (а не само на някои файлове, както System Restore процедира) и че работи в boot режим, което е голямо предимство спрямо System Restore, която може да помогне само ако компютърът се стартира и зарежда Windows, а при пълен срив е безпомощна.

Почиствайте си компютъра от гадинки
Зловредният код е още един причинител на проблеми, който понякога остава незабелязан, а операционната система опира пешкира за гафовете. Като казвам „гадинки“ имам предвид доста голямо разнообразие от malware – вируси, червеи, keylogger-и, spyware, adware, rogue (тези са особено чести напоследък), rootkit-и и др. Някои от тези се ловят чрез антивирусната програма, така че е желателно да имате такава, която да се обновява редовно и да сканирате с нея ръчно да речем веднъж седмично. Може и по-често разбира се, но веднъж седмично по принцип е достатъчно. Друга част от гадините, които са и по-честите „гости“ по кмпютрите, се засичат по-ефективно от antispy програмите. Някои от тези програми също предлагат защита в реално време, но не мисля, че е толкова наложителна, колкото е резидентната защита при антивирусните. Разбира се, ако искате, ползвайте и антиспай с резидентна защита, но нека е само една такава. Иначе за ръчно сканиране можете да имате и повече, макар че обикновено 2-3 са напълно достатъчни. Не е нужно да ви гони параноята и да наредите 7-8 програми и да се чудите с коя да сканирате. Ето един списък с по-известни antispy програми, мненията за които може да са леко субективни.
Windows не е перфектна операционна система. Това е факт. И все пак може да е стабилна. Митове и легенди са, че Windows е калпава операционна система. За Windows се пише невероятно много софтуер, който варира от много добре написан и стабилен до безкрайно бъгав и съсипващ системата. От Microsoft не могат да огреят навсякъде и да компенсират за неграмотността на всеки един програмист по целия свят, да не говорим за неграмотността на самия потребител, който е причинител на по-голяма част проблемите си. Всичко се подсилва и от компаниите, които разработват софтуер. Те биха казали всичко, само и само да си продадат продукта. Така се раждат и митовете за доста оптимизации и други неверни твърдения и легенди за Windows.
Истината е, че Windows всъщност може да се грижи доста добре сам за себе си. Проблем е, когато потребителят се намеси да му „помогне“ и особено ако ползва някоя още по-„помагаща“ програма (поне според думите на авторите й).
Тук ще си позволя да споделя две наблюдения:

1. Интересно явление е, че в повечето случаи по-вредните програми са именно шарените и платените такива, които обещават едва ли не звезди да смъкват. Чудесни примери са разните там TuneUp и System Mechanic-образни програми. Друг добър пример за подобни програми са платените antispy продукти. Тенденцията все повече платени програми да стават все по-нахални, вредни и лъжливи се запазва, а логиката подсказва, че щом нещо е платено, то е редно да е на ниво. Уви. Не че няма и добри платени програми, напротив, има чудесни такива, но като че ли те са по-скоро изключение в днешно време.
2. Друго интересно явление е, че като че ли по-разрушителните действия са и по-често извършвани и са пуснали по-дълбоки корени. Сякаш колкото по-вредно е дадено нещо, толкова по-често се среща някой да го прави и да препоръчва извършването му. И обратното – колкото по-полезно е дадено действие, толкова е по-малко популярно е то. Дори и ситуацията да не е ТОЧНО така, то е доста подобна.

Filed under: 1

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: